Професор, оправдан за подкуп, осъди прокуратурата за над 60 000 лева
Над 60 000 лв. компенсации ще получи проф. Симеон Василев от Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив, който преди осем години беше задържан, упрекнат и след това оневинен за пожелан рушвет от студент, с цел да си вземе изпитите. Прокуратурата е наказана към този момент на две инстанции да заплати сумата. Това излиза наяве от инспекция на профилираното издание Lex.bg.
Според информацията Софийския апелативен съд (САС) отхвърля да усили компенсацията на преподавателя, който претендира за 250 000 лв. единствено за породените му неимуществени вреди от противозаконното обвиняване. Отделно Василев има рекламация за над 30 000 лв. за имуществени вреди от неполучени заплати, до момента в който е бил отхвърлен от работа, както и за платени адвокатски възнаграждения.
Миналата година Софийският градски съд осъди прокуратурата да заплати на професора 40 000 лв. за морални вреди и 20 000 лв. за неполучени заплати, само че одобри за недоказани разноските му за юрист. Делото стигна до САС, откакто професорът апелира решението с гледище за цялостно уважаване на исковете му, а прокуратурата пък искаше компенсацията да бъде понижено до 10 000 лв..
Случаят е от май 2017 година и беше огласен от " Господари на ефира ". Тогава двама студенти от УХТ сигнализираха, че са дали на професорите Николай Банков и Симеон Василев по 300 лв., с цел да им пишат тройки на изпити, като в схемата били употребявани и медиатори. След това двамата преподаватели бяха арестувани за 72 часа и упрекнати за рушвет, а след това освободени под гаранция. Впоследствие делата против двамата професори бяха разграничени, като проф. Банков беше приет за отговорен на две инстанции, като първо беше осъден условно, а по-късно единствено с санкция. Той умря през 2020 година от ковид.
Делото против проф. Василев влезе в съда през 2018 година, като обвиняването против него беше, че е изискал 650 лв. от студент, с цел да му написа тройки на два изпита. Година по-късно той беше оневинен към този момент на две инстанции, прокуратурата не стачкува и присъдата му влезе в действие при започване на 2020 година От претекстовете към присъдата на окръжния съд в Пловдив стана ясно, че в хода на делото нито един очевидец не е възприел настояването на подкупа, нито сделка с помагачите, като такива диалози не са били и записани. И не на последно място, нито една от описаните по делото банкноти не беше открита у Василев.
От материалите по делото се разбра още, че след писмения изпит, когато професорът нанасял оценките от работите в изпитните протоколи, той забелязал, че в протокола за единия изпит на въпросния студент е посочена друга дата, а в това време видял името си като учител, макар че титуляр бил негов сътрудник. Така решил да огледа деликатно писмените работи на студента, които били оценени със " Среден 3 ", като му направило усещане, че една от дилемите е оповестена решена в пособие, което можело да се употребява и на изпита, само че никога задачата не се давала на студентите. Другите задания също не били давани, тъй като били доста обикновени. Тъй като липсвали подписи на професора и на асистента, той решил, че става дума за така наречен " царски пищов " и не нанесъл оценките нито в електронните протоколи, нито в основната книга и не ги предал в образователния отдел, заради което и съдът го е оправдал.
След като заведе преди три години дело против прокуратурата, Василев написа в исковата си молба, че преподава от 1975 година, а обвиняването му донесло най-голямо оскърбление поради опетненото му име на професор, ръководител на " Съюза на учените в България – Пловдив " и притежател на френския медал " Академични палми ". Василев показва, че задържането и обвиняването против него били обширно коментирани в медиите, а информацията била гарнирана и със саркастични забележки. Затова изпаднал и в тежка меланхолия и не излизал от вкъщи си.
Колежка на Василев е свидетелствала, че след обвиняването той се чувствал извънредно компрометиран пред студентите и преподавателите, не приличал на себе си, а бил единствено " обвивка ".
Според апелативните съдии претърпените от преподавателя отрицателни страсти са нормалните за такива случаи и няма необратими последици, които да постановат по-голямо обезщетение. САС отбелязва, че професорът е бил арестуван за 72 часа, само че по-късно е бил освободен от ареста, няма данни и за използвано принуждение над него, а делото е завършило в рационален период от под 3 години, като той е бил оневинен на две инстанции. В същото време съдии показват, че той е бил упрекнат в тежко закононарушение и отхвърлен краткотрайно от заеманата позиция в университета, което е спряло професионалната му реализация и го сложило в обществена изолираност. Съдът прави оценка и необятното медийно отразяване на делото, с цел да стигне до извод, че вярно първата инстанция е оценила моралните вреди на Василев на 40 000 лв..
" Въззивният състав смята, че нито едно от доказателствата в делото не постанова извод за основателност на желае за обезщетение в цялостен размер, както претендира Василев, защото не откри настъпване на трайни отрицателни психически последствия, което да обоснове завишаване на компенсацията. По-високо обезщетение не се следва и заради това, че наказателното произвеждане не е оказало въздействие върху фамилията му ", се споделя в решението, представено от Lex.bg.
С него съдът удостоверява и обезщетение от над 22 000 лв., които прокуратурата е наказана да заплати на професора за неполучени заплати в интервала, в който е бил отхвърлен от работа. То обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Според информацията Софийския апелативен съд (САС) отхвърля да усили компенсацията на преподавателя, който претендира за 250 000 лв. единствено за породените му неимуществени вреди от противозаконното обвиняване. Отделно Василев има рекламация за над 30 000 лв. за имуществени вреди от неполучени заплати, до момента в който е бил отхвърлен от работа, както и за платени адвокатски възнаграждения.
Миналата година Софийският градски съд осъди прокуратурата да заплати на професора 40 000 лв. за морални вреди и 20 000 лв. за неполучени заплати, само че одобри за недоказани разноските му за юрист. Делото стигна до САС, откакто професорът апелира решението с гледище за цялостно уважаване на исковете му, а прокуратурата пък искаше компенсацията да бъде понижено до 10 000 лв..
Случаят е от май 2017 година и беше огласен от " Господари на ефира ". Тогава двама студенти от УХТ сигнализираха, че са дали на професорите Николай Банков и Симеон Василев по 300 лв., с цел да им пишат тройки на изпити, като в схемата били употребявани и медиатори. След това двамата преподаватели бяха арестувани за 72 часа и упрекнати за рушвет, а след това освободени под гаранция. Впоследствие делата против двамата професори бяха разграничени, като проф. Банков беше приет за отговорен на две инстанции, като първо беше осъден условно, а по-късно единствено с санкция. Той умря през 2020 година от ковид.
Делото против проф. Василев влезе в съда през 2018 година, като обвиняването против него беше, че е изискал 650 лв. от студент, с цел да му написа тройки на два изпита. Година по-късно той беше оневинен към този момент на две инстанции, прокуратурата не стачкува и присъдата му влезе в действие при започване на 2020 година От претекстовете към присъдата на окръжния съд в Пловдив стана ясно, че в хода на делото нито един очевидец не е възприел настояването на подкупа, нито сделка с помагачите, като такива диалози не са били и записани. И не на последно място, нито една от описаните по делото банкноти не беше открита у Василев.
От материалите по делото се разбра още, че след писмения изпит, когато професорът нанасял оценките от работите в изпитните протоколи, той забелязал, че в протокола за единия изпит на въпросния студент е посочена друга дата, а в това време видял името си като учител, макар че титуляр бил негов сътрудник. Така решил да огледа деликатно писмените работи на студента, които били оценени със " Среден 3 ", като му направило усещане, че една от дилемите е оповестена решена в пособие, което можело да се употребява и на изпита, само че никога задачата не се давала на студентите. Другите задания също не били давани, тъй като били доста обикновени. Тъй като липсвали подписи на професора и на асистента, той решил, че става дума за така наречен " царски пищов " и не нанесъл оценките нито в електронните протоколи, нито в основната книга и не ги предал в образователния отдел, заради което и съдът го е оправдал.
След като заведе преди три години дело против прокуратурата, Василев написа в исковата си молба, че преподава от 1975 година, а обвиняването му донесло най-голямо оскърбление поради опетненото му име на професор, ръководител на " Съюза на учените в България – Пловдив " и притежател на френския медал " Академични палми ". Василев показва, че задържането и обвиняването против него били обширно коментирани в медиите, а информацията била гарнирана и със саркастични забележки. Затова изпаднал и в тежка меланхолия и не излизал от вкъщи си.
Колежка на Василев е свидетелствала, че след обвиняването той се чувствал извънредно компрометиран пред студентите и преподавателите, не приличал на себе си, а бил единствено " обвивка ".
Според апелативните съдии претърпените от преподавателя отрицателни страсти са нормалните за такива случаи и няма необратими последици, които да постановат по-голямо обезщетение. САС отбелязва, че професорът е бил арестуван за 72 часа, само че по-късно е бил освободен от ареста, няма данни и за използвано принуждение над него, а делото е завършило в рационален период от под 3 години, като той е бил оневинен на две инстанции. В същото време съдии показват, че той е бил упрекнат в тежко закононарушение и отхвърлен краткотрайно от заеманата позиция в университета, което е спряло професионалната му реализация и го сложило в обществена изолираност. Съдът прави оценка и необятното медийно отразяване на делото, с цел да стигне до извод, че вярно първата инстанция е оценила моралните вреди на Василев на 40 000 лв..
" Въззивният състав смята, че нито едно от доказателствата в делото не постанова извод за основателност на желае за обезщетение в цялостен размер, както претендира Василев, защото не откри настъпване на трайни отрицателни психически последствия, което да обоснове завишаване на компенсацията. По-високо обезщетение не се следва и заради това, че наказателното произвеждане не е оказало въздействие върху фамилията му ", се споделя в решението, представено от Lex.bg.
С него съдът удостоверява и обезщетение от над 22 000 лв., които прокуратурата е наказана да заплати на професора за неполучени заплати в интервала, в който е бил отхвърлен от работа. То обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ